ЖИВИНКА̀1 ж. Остар. и диал. Умал. от живина1. Освен пет-шест кокошчици никаква друга живинка не се мяркаше по малкото дворче. Кр. Григоров, Р, 82. Улиците бяха глухи, нито в една къща не светеше, като че цялото село беше опустяло. Край прогнил плет пасеше кон и зад една вратня залая мързеливо някакво куче – и повече нито живинка, нито глас. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 229. Девет години го чака горката му стопанка. Най-после живинка е, гдето има една дума, младо е, този го погледне, оня дума му подхвърли, а то нали душа носи – лъже се. Чудомир, Избр. пр, 13-14. Целият род жаби живее изключително само от живинки и за да се уверим по-отблизо, нека разгледаме направата на тялото им. Лет., 1876, 57. // Само ед. Събир. Множество животни, взети заедно. Му се родило много живинка, / секоя овца по две ягнина. Нар. пес., СбБрМ, 427.
ЖИВИНКА̀2, мн. няма, ж. Диал. Умал. от живина2. Не бяха вече тия лица, които намери при идването си в ротата, имаше живот в тях, имаше живинка в погледите им, имаше буден интерес в израженията им. П. Вежинов, ВР, 220. Очите ѝ са склопени, не може да надникне и види има ли в тях живинка. Ст. Даскалов, СД, 518. Спрях до него [салкъма], окастрих го нежно, / окопах и наквасих пръстта. / И усетих как някаква тръпка / мина в него от мойта ръка / и разбрах, в снагата му още / пъпле сила и сок живинка. О. Орлинов, П, 102.