ЖИВИНЧÈ, мн. -та, ср. Диал. Животинче. У нас слънцето изгрява за радост на хората и за веселие на добитъка; а в тоя пусти Диарбекир то изгрява само хората, живинчетата и тревицата да гори и зеленчеца да суши. Л. Каравелов, Съч. ІV, 1. Там в малките планински езера са събрала дъждевата вода и свети като огледало, посреди най-ярката зелен, която е напълнена с милионе пиленца и други живинчета. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 152.