ЖИВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с поддържането на живота (в 1 и 2 знач.). По оголените от снега полянки земята бавно се събуждаше, милвана от ниското слънце, а под кората на върбите вече напираше живителна мъзга, която даваше сили на набъбналите пъпки. В. Нешков, Н, 129. Ромеите се просваха по очи в дъното на рова, потапяха лицата си в калната окървавена вода и докато ги тъпчеха, смазваха, мушкаха, те лочеха живителната влага. А. Дончев, СВС, 109. Той се възхищаваше от утринната хубост на тия романтични места и приемаше на големи глътки свежия живителен въздух на планината. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 93. Денят е хубав и слънчев. От ония казанлъшки есенни дни, в които слънцето грее така приятно и е толкова желано, че ти се иска да не изпуснеш нито един негов живителен лъч. А. Станоев, П, 124. Живително изворче. Живителен кислород.
2. Който въздейства на някого или на нещо така, че да се изпълни с живот (в 1 и 2 знач.); съживителен. Още при първия живителен лъх на пролетта, .., ето че през улиците и дворищата на селото премине бърза сянка. Елин Пелин, Съч. ІІ, 7. // Който създава или съдържа бодрост, оптимизъм, повишено настроение; съживителен, освежителен, ободряващ. Получил тук [в Италия] живителен тласък, възвърнал си здравото самочувствие, той [Гьоте] съзнава, че негов дълг е да се прибере и заработи там, където е истинската му почва. М. Арнаудов, Г, 31. Еникий говореше просто и с такава усмивка, че на всички им стана весело и на всички в душите се пробуди някакъв живителен трепет и някаква неясна, но хубава надежда. Елин Пелин, Съч. І, 96.