ЖЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от жив (в 1 и 3-15 знач.). Квачката спи, а две пилета идат при мене. Едното се допря до ръката ми. Топличко, живичко – тъй ми се ще да го стисна! Д. Габе, Н, 31. В ротата имаше гайдар, дребен, живичък етрополец, когото войниците наричаха Маньо Мренката. П. Вежинов, НС, 46. Водата шумеше, бълбукаше и люлееше едно хвойново клонче нагоре-надолу, нагоре-надолу, а то им махаше приветливо с ръка, досущ като живичко. П. Бобев, ГЕ, 6. Всички, които са били малко по-събуденички и живички, оставали са своите и са пригъртали инородните. С. Бобчев, ПОС (превод), 43.