ЖИВНЍЦА м. Остар. и диал. Живеница; скрофула, скрофули, желка2, къртица, заифлък, бокмаджа, сараджа. Студът всякога не докарва такива лоши последици, но той все спомага да ся подвъдят и разплодят скрофули (живница) и сушка у белия дроб. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 140. С една дума, в „Дунав“ вие ще намерите сведения за Азиса (белия петел), за Мацини, за крастата и живницата и пр. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 30. ● Обр. Идете при който и да бил разред в обществото на нашите българи и вий ще чуете оплаквания, жалби и тъжения. Това е една рана, която, ако не са погрижим да излекуваме, може да са обърне на гангрена, опасна и убийствена живница за народното ни тяло. Ступ., 1875, бр. 5, 34.