ЖИВÒВЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Наименование на голям брой едногодишни или многогодишни треви или полухрасти, с листа, с откроени жилки, разположени при основата като розетка, част от които са лечебни и се използват в народната медицина; жиловляк, жиловлек. Plantago. Живовлякът е една от най-ефикасните билки, които са противовъзпалителни, обезболяващи, противомикробни, също така помага за заздравяване на рани и особено на тези, които са замърсени. Земя, 2013, бр. 146, 12. Голям живовляк. Среден живовляк. Планински живовляк. Теснолистен живовляк. Широколистен живовляк.

2. Само ед. Събир. Много от тези видове растения, израснали на едно място; жиловляк, жиловлек. Дворът бе влажен, обрасъл по краищата с живовляк и коприва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 239.


Източник: Речник на българския език (онлайн)