ЖИВОДÈР м. 1. Диал. Човек, който се занимава с одирането на кожите от убити животни; кожодер. Закара клетото животно на живодера в Панкрац и го остави да го убият, без да се поскъпи да плати за това от джеба си десет крони. Св. Иванчев, ПШ (превод), 201. Занаятието на чистача по каналите е било някога почти толкова опасно и почти толкова отвратително на народа, колкото и занятието на живодера. Х. Генадиев, К (превод), 1263. Изведнъж ся явил живодер, прехвърлил клуп на шията му [на кучето] и почнал да го тегли. Животното почнало да ся изхлузва от клупа. Борбата между силното куче и живодера ся продължавала няколко минути. Плов., 1888, бр. 28-29, 5. // Разш. Неодобр. Човек, който измъчва и дере кожата на живи животни или хора.
2. Разг. Неодобр. Човек, който е кръвожаден, безмилостен и много жесток. След грабежа живодерите запалиха няколко къщи. Една комисия, изпратена от Цариград, констатира още, че вън от селото били избити много селяни, що си отивали по работа. Мак., 1903, кн. 4, 23. А пък да речеш, че е някой живодер – не е; прави немалко добрини и го зачитат в селото. Просв., 1903, кн. 1, 9.
3. Разг. Неодобр. Човек, който иска неоправдано много висока цена за нещо, ограбва някого; кожодер. Аз не искам да ви съсипя, каквото и да речете, аз не съм някой живодер. Чуйте, аз съм човек с добра воля и ще пожертвувам малко от своя страна. Ще склоня само с двеста хиляди франка. Х. Генадиев, К (превод), 815.