ЖИВОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Изк. Който се отнася до живопис. Неговите [на калвинизма] догми обаче отричат възможността за превъплъщение на религиозните образи в произведения на изобразителното изкуство и от холандските катедрали изчезнала скулптурната и живописна украса. Хр. Ковачевски, СК, 42. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на великите италиански художници. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 205. Урокът започва с обсъждане на живописното платно на Винсент Ван Гог „Пейзаж“. Л. Дворянова и др., КУИИ, 34.
2. Прен. За изглед, гледка – който доставя естетическа наслада със своите форми и цветове; хубав, красив. Шуми Искърът буен и мътен, пенят се водите му по камъните, бият се в скалите, спокойно утихват под пясъците и пак се спущат по бързеите из кривия живописен пролом. Елин Пелин, Съч. ІV, 188. Прекосяваме Големите Татри. Живописните гледки на големите планини се менят всеки миг. Н. Фурнаджиев, МП, 99. Пред тях се откриваше живописно дефиле. Д. Немиров, Др, 115. // Който е пъстър и съдържа ярки, грабващи очите цветове. Близко над мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове. З. Сребров, Избр. разк., 206. Качихме се и бързо се понесохме напред, към самото сърце на египетската столица. Живописни арабски облекла, бръмчащо човешко общество. Стр. Кринчев, СбЗР, 348.