ЖИВОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Изк. Художник, който работи живопис. Запознавахме се с най-новите произведения на френските художници: живописци, графици и скулптори. Ив. Димов, АИДЖ, 64. Моцарт, като композитор, Фидий, като скулптор, Рафаел като живописец създават вечни образи, чиято красота действува през вековете. М. Арнаудов, Г, 83. Майсторът започва като живописец и цял живот остава верен на живописта. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 100. Придворни живописци по-късно са ставали такива безсмъртни майстори на четката като Веласкес или Гойя. Хр. Ковачевски, СК, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)