ЖИВОРА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Зоол. Раждане на малки, чиито зародиш се развива в тялото на майката, от животни (риби и земноводни), които обикн. се размножават чрез яйца, излюпващи се сами; живородство. Някои твърдят, че акулите не са най-примитивните риби, а, напротив – най-висшите. Много от тях са достигнали до живораждането, както при бозайниците. П. Бобев, РБ, 150. При някои хрущялни риби има „живораждане“. В тези случаи се създават тесни връзки между зародиша и майчиния организъм. Т. Генов и др., З, 180.