ЖИВОРÈНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от живоря. Среща [Пенчо Славейков] не само убийственото тъпо равнодушие на онези, чийто живот е „физиологическо живорене“ – него са го нападали всички защитници на рутината, враговете на живото развитие. Злат., 1929, кн. 5, 252.