ЖИВОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Живея без никакви стремежи; вегетирам, живуркам, животувам. Той [Чехов] е истински русин и обожава родината си, ала това не му пречи тъмно да рисува многото излишни, обидени, намръщени човешки същества, които, стегнати в оковите на обикновения, стария живот, едва живорят. Ал. Балабанов, ССП II, 531.