ЖИВОТВÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който осигурява условия за живот1 (в 1 знач.). Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. Елин Пелин, Съч. ІІ, 43. Чернееха се все още голи и разперените гранки на дървесата, но сякаш отдалеко се усещаше напорът на раздвижилите се под кората им животворни сокове. Д. Талев, ГЧ, 331. Тая благословена котловина има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 29. Долу в Добруджа златна и в равна Златия – / шушнат едри жита до човешкия бой, / животворната влага от Дунава пият. Мл. Исаев, О, 12.
2. Който дава сили, енергия, бодрост, жизнерадост. И под очарованието на това животворно чувство, Рада взе да хубавее и цъфти като майски трендафил. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 75. А там, като пекнало онова ми ти слънце – светло, хубаво! Лъчите му галят, топлят – такава нежна, животворна ласка! П. Бобев, ГЕ, 44.