ЖИВОТВОРЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. сег. деят. от животворя като прил. Животворен. Слънцето радостно грееше от лазурното светло небе на есента и пръскаше въз умислената вече природа своята сладка, животворяща топлина. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 85. Човекът, както и растението, има потребност от здрава и животворяща храна, защото неговите нравствени сили трябва да стоят на здраво основание. Знан., 1875, бр. 1, 3. Тука [в кръвоносните жили] хранителните частици са срещат в кръвта с животворящия газ (с кислорода), съединяват са химически и произвеждат движение или топлина. ДБ 3, 55.