ЖИВОТЍНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Човешко състояние или поведение, подчинено изключително на инстинктите, което приближава човека до животното. Два момента са обособили човека като такъв и са го откъснали от животинството му. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 107. Майката е довека спасителница на чловека: тя го спасява еднаж от безвременно ничто; а друг път го спасява с първото си отгледвание от безумното животинство. Лет., 1869, 146.