ЖИВОТЍНСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. За човек – водя примитивно съществуване, което се свежда само до задоволяване на най-елементарните естествени нужди и е лишено от духовно съдържание. животинствува се безл. Кажи, Нина, кажи: какъв смисъл има животът тук, далеч от барикадата. Що за живот е това, моето! Да се живей, за да се животинствува – живот ли е то! Пфу! Ив. Кирилов, Ж, 37.