ЖИВОТЍНЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал.-гальов. от животинче. Ти би трябвало да похвалиш и котките на своя втори баща. Аз мисля, че и те са хубавички, хрисимички и умнички животинченца. Л. Каравелов, Съч. VI, 242.
