ЖИВÒТНО, мн. -и, ср. 1. Организъм, представящ една от формите на живота и спадащ към останалата голяма група на органичния свят извън растенията, който се храни пряко или косвено с органични вещества, нуждае се от кислород за обмяната си и притежава системи от органи със специализирана функция. Едно висше животно умира след 6-7 минути вследствие липса на кислород в мозъка, а една амеба за около 24 часа поради натрупване на отпадъчни продукти. ОБиол. Х кл, 1965, 34. При низшите животни е възможно да стане възстановяване даже на цели части от тялото. Р. Райчев, НКД, 23. Растенията в природата служат за изхранването и на тревопасните животни. Бтн VI кл, 1965, 3. Светят предимно планктонни организми при тяхното масово развитие. Освен тях много дънни животни излъчват постоянна светлина. В. Петрова, РС, 51. Едноклетъчни животни. Многоклетъчни животни. Сухоземни животни. Морски животни. Месоядни животни. Преживни животни. Паразитни животни.
2. Живо същество за разлика от човека. Баща ми беше го [вола] отгледал от мъничко теленце и знаеше целия му живот. Той беше най-едрото животно в селото. Елин Пелин, Съч. II, 27. Караше ме да се грижа за коня му. Не ми тежеше – радвах се, че се допирах до копринената кожа и стегнатата снага на това чисто, благородно животно. А. Дончев, ВР, 277. Рисът е нощно животно. Денем се крие или лежи в леглото си. П. Петков, СП, 38.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Защитникът извлече Митре в коридора и треперещ от яд, викна му отчаяно: – Животно! Като не знаеш да лъжеш, защо хващаш адвокат? Елин Пелин, Съч. I, 199. – Боримечка, заведи това животно при Огнянова. Ив. Вазов, СбНУ II, 125.
◊ Безгръбначни животни. Зоол. Низши животни (едноклетъчни, червеи, мекотели, насекоми и др.), които нямат скелет – гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора; безгръбначни. Invertebrata. Нервната система достига най-висока степен на развитие при насекомите в сравнение с всички безгръбначни животни. Т. Генов и др., З, 122. Гръбначни животни. Зоол. Най-висш тип животни (кръглоусти, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници), които се характеризират с наличие на гръбначен стълб, нервна система с обособен и развит мозък, затворен в череп; гръбначни. Vertebrata, Craniota. Хемоглобинът е сложен белтък, съдържащ желязо. Той е много разпространен в природата – намира се в кръвта на всички гръбначни животни. К, 1965, бр. 6, 20. Домашни животни. Различни видове животни (коне, крави, кози, овце, свине и др.), развъждани от човека за задоволяване на неговите стопански и битови нужди. Директорът на завода им разрешил да развъждат домашни животни в двора на общежитието. К. Калчев, ДНГ, 45-46.
~ Безгръбначно животно. Разг. Пренебр. Човек без достойнство, който угодничи, раболепничи. Но пада ти се! Никой, никой не ти е крив! Ти си едно безгръбначно животно – влечуго си ти! Д. Калфов, Избр. разк., 368.