ЖИВОТНОВЪ̀Д м. 1. Човек, който отглежда домашни животни в селско стопанство, обикн. ферма. През епохата на османското господство животновъдството на българи, власи и каракачани достига до голям разцвет в обширните граници на турската империя. Тогава животновъдите, и то предимно овцевъдите, свободно се движели със своите огромни сборни стада от планините към топлите зимни пасища на Беломорието. Хр. Гандев и др., ЕКН, 90. Заболяемостта има ясно изразен професионален характер – от бруцелоза боледуват животновъди, зоотехници, ветеринарни и кланични работници. П. Георгиев и др., ЕИБ, 112. Курсове за животновъди.
2. Специалист по животновъдство (във 2 знач.).