ЖИВОТНОВЪ̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до животновъд и до животновъдство; животновъден. В първите десетилетия от османското иго настъпило известно връщане към затворения характер на търговския обмен. Търговският обмен бил натурален. Произведенията, които се обменяли, били земеделски, животновъдски и занаятчийски. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 156. Чифликчията владеел значително пространство обработваема земя, ако се съди по това, че притежавал 8 чифта работен добитък. Очевидно този чифлик бил едновременно и зърнопроизводителен, и животновъдски. Хр. Христов, АВБР, 121. Ниските пазарни цени на зърнените храни принуждават закъснелите в своето икономическо развитие земледелски страни да преобразят своето зърнено производство в други – животновъдски отрасли, като краварство, свиневъдство, птицевъдство и пр. Буд., 1931, бр. 3, 2.