ЖИВОТНОВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на домашни животни. Говедовъдството е най-важният клон на животновъдството. Кр. Генджев и др., Ж, 3. Животновъдството е по-добре развито от растениевъдството, отглеждат се най-много овце, крави, свине, птици. Геогр. VI кл, 1965, 67. Характерна за животновъдството е сезонността на производството в някои негови подотрасли. СПОСО I, 133. Херодот твърди, че у всички тракийски племена животновъдството е заемало важно място в стопанския живот. Хр. Гандев и др., ЕКН, 68. Развитие на животновъдството.
2. Наука, която се занимава с начините, методите, условията и пр. за развъждане и отглеждане на домашни животни. // Тази наука като учебен предмет. Катедра по животновъдство.