ЖИВОТОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича живота; жизнелюбец. Външни въздействия направиха Алека писател. Един животолюбец; писателството не беше цел на негова живот. Кр. Кръстев, ЛФС, III.
