ЖИВОТОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който обича живота; жизнелюбив. Такъв е бил той [Айнщайн] – този удивителен човек, мъдър и прост, животолюбив и проницателен, велик учен. П. Райчев, АА (превод), 373.
