ЖИВОТОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов към живота; жизнелюбие. В лесовете ставаше едно голямо движение на много крилести буболечки. Навсякъде разкръстосвания, жужения, бръмчения, животолюбие и заняти надежди. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)