ЖИВОТООПИСА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Животопис. Известен е епизодът с тогавашния министър на народното просвещение Георги Живков, който казал на Захари Стоянов по повод известното му животоописание на Ботев: „Каква книга си написал ти за Христо Ботйова? Нима ние не знаем какъв вагабонтин беше той в действителност“. М. Иванов, ВБЖ I, 178. Евсевий посветил на император Константин многобройни творби. А след смъртта на Константин написал за него обемисто животоописание в четири части. Кл. Иванова, ПЕ, 46. Между тях [събраните известни италиански писатели и хуманисти] бил и видният историк, хуманист и колекционер Паоло Джовио, който притежавал голяма сбирка от портрети на велики хора и съставял техните животоописания. Хр. Ковачевски, СК, 88. // Остар. Автобиография. Участниците в горното състезание да представят в Ректората при Университета, най-късно до означения срок, документи по чл. 6 от закона за държавните служители и кратко животоописание. ОФ, 1949, бр. 1500, 2.