ЖИВОТООПИСА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Животописец, жизнеописател, биограф. Св. Климент, по думите на неговият животоописател, употреблял всичките си сили да просвети тоя край, който се намирал в „крайно невежествено и почти скотоподобно състояние“. Л. Каравелов, Събр. съч. VI, 1966, 374.