ЖИВОТОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Рядко. Автор на животопис; биограф. С параходче минахме Златния рог и спряхме пред черната сграда на Фенер, където преди пет столетия беше йеромонах и патриаршески сингел българинът Григорий Цамблак, Киевски митрополит, ученик и животописец на великия старец Евтимия. А. Каралийчев, С, 34. В Цариград Константин се отличил тъй също с голям успех в науката. Неговите животописци разказват, че граматиката той е изучил в три месеца. А. Илиев, ОЖ, 7.