ЖИВОТОУТВЪРЖДА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който утвърждава живота, служи за утвърждаване на живота. Южна Африка показа подготовката на безработни младежи за горски пожарникари като пример на съзидателен, ефективен и животоутвърждаващ подход. Гора, 2015, бр. 10, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)