ЖИВОТРЕПТУ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Животрептящ. Напоследък Св. Синод се ангажира с една животрептуща тема – въвеждането на образованието по религия или религиозното образование в училище. ХК, 2010, бр. 8, 11.

Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Животрептящ въпрос. Списанието имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис, занимаваща се с животрептущи въпроси“. Хр. Бръзицов, НЦ, 90. Наред с животрептущите държавни въпроси на 17-й февруари българските избиратели ще има да се произнесат и по въпроса за разврата и корупцията и в случая те ще бъдат строги. Бълг., 1902, бр. 447, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)