ЖИВОТРЕПТЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който трепти като жив. А то [морето] е прекрасно. Разголило е гърдите си на показ, леко диша свежа, топла влага и мами погледа със своята животрептяща светла плът. К. Кюлявков, СПП, 19. И искам щедро, волно да отдавам / това, що в мен гори, трепти и пее, / .. / че мойта младост, огнено пламтяща, / и моята душа на чучулига, / и моето сърце, животрептящо, – / като вихрушка над света ме дигат. Е. Багряна, ВС, 10.
◊ Животрептящ въпрос. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Еманципацията на жената бе не само животрептящ, а парещ за прогресивните жени въпрос. Ст. Грудев, АБ, 196.