ЖИВУ̀РКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Неодобр. Водя живот без духовни интереси, без никакви стремежи; вегетирам. Престанаха да ме интересуват вечните въпроси на морала, стремях се да живуркам весело и разнообразно, да съм сит, да имам ласките на жените. Й. Гешев, ВТ, 121. Припомням си разни неща, едни записвам, други подминавам, но така или иначе автобиографията ми набъбва, расте. Значи, излиза, че съм живял, а не съм живуркал. Сл. Македонски, ЕЗС, 131.
2. Рядко. Едва съществувам, с усилие или незабелязано, без да се отличавам с нещо. В дълбокото дере живуркаше малкото селце Радуй. С него нямахме връзка. Сл. Трънски, Н, 122. В двора над къщния покрив дремеше с разперени клони стара круша с кух дънер. Тя беше на младини ударена от гръмотевица – цялата обгорена – и сега живуркаше едвам-едвам. А. Каралийчев, ТР, 13.