ЖИВУ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от живея като прил. Остар., сега канц. 1. Който живее някъде; живеещ. Най-последният бедняк чужденец от живущите в София, се е насладил на величествения вид на Черния връх на Витоша. Ал. Константинов, БГ, 89. И той сега отива в София, та и между живущите там техни съграждани да събере помощи за общинското читалище. Т. Влайков, Съч. III, 31. Г-н В. Шак е един от редките чужденци, живущи в България, които се интересуват от българската литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 355.
2. Като същ. живущ м., живущи мн. Човек, който живее някъде. Фенерлиите, като дочули това, събрали са да протестируват и доказват, че българите са недостойни за това [възобновяване на черковните права], защото са лишени от дарбите, които само на живущите покрай рогатия залив са свойствени. П. Р. Славейков, СКНГ, 48. Властта на селския управник постепенно се изменя от чисто персонална власт, простираща се само върху членовете на задругата, във власт и териториална, простираща се над всички живущи в земята на селото. Д. Димитров, УБС, 12.
– От цсл. живущий.