ЖИВЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Поет. и диал. Съживявам, оживявам някого или нещо. Като класа на нивата роден / аз охолно отраснах на полето / и слънцето ми и до днешен ден / все още грее и живи сърцето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 216. „Фанете ми змия усойница – / да я тура Манди на сърцето – / давно си я жива и съжива!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 4. живя се страд.