ЖИГÒ, мн. няма, ср. Готв. Печен овчи бут. Вечеряме на терасата на страноприемницата „Белият кон“. Във въздуха се носи мирис на прах, на пържени картофи и жиго. К. Константинов, ПЗ, 118-119.

– Фр. gigot.


Източник: Речник на българския език (онлайн)