ЖЍГОЛО, мн. -а, м. Книж. Любовник, обикн. на по-възрастна от него богата жена, който се издържа от нея. „Старея – помисли тя, – старея с дни. Още няколко години, и ще заприличам на грохнала уличница. Тогава трябва да си намеря жиголо... или да се омъжа за някой простак.“ Д. Димов, Съч. V, 164. – Това не трябваше да го казваш. – А, така ли? Защото господинът до тоя момент не е и подозирал, че го приемат като жиголо, като развлечение, защото господинът си е въобразявал, че цял свят, Жизел включително, го смята за голям артист? Б. Райнов, РП, 346.
– Фр. gigolo.