ЖИГÒСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от жигосам като прил. 1. Който е отпечатан върху кожата с нажежено желязо, с жиг1; дамгосан. След няколко дни родителите му забелязали, че на предмишницата на дясната ръка има жигосан белег във формата на полумесец. ЛВ, 2020, бр. 37, 19. // Който е с белег, отпечатан върху кожата с нажежено желязо, с жиг1, като наказание за нещо или като знак за разпознаване; дамгосан. Най-ранните известни примери за използвани подобия на съвременни марки са клеймата, които древните животновъди нанасяли с нажежени краища на пръти върху животните. За това свидетелстват стенописи от пещери в югозападна Европа, на които са изрисувани жигосани говеда. П. Иларионов и др., ТМ I, 9. За тебе, младост, слагам последно славословие / на вечното упорство пред орис и тегло, / с благоговеен огън прегръщам те отново / и в твоя щит допирам жигосано чело! Тр. Траянов, Избр. ст, 119.
2. Прен. Който е получил обществено порицание, презрение, който е обществено порицан; дамгосан, заклеймен. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86.