ЖИГÒСВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от жигосвам и от жигосвам се. През 1920 г. властите приложили и военен закон за жигосване на коне и говеда (подлежащи на мобилизация в случай на война). Р. Божилова, ИХ, 253.
2. Думи, които остро порицават, жигосват някого или нещо. И цял поток ужасни обвинения, хули, жигосвания. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 212.