ЖИГУ̀ЛА ж. Разг. Жигули. Жигулата – люта кола, изсмукваше пътя изпод колелата си и навярно от нервното каране скачаше от дупка в дупка с параболата на див заяк. Отеч., 1978, кн. 3, 10. По отсрещното платно бяха минали едно-две таксита, бавничко пропълзя патрулка – синя жигула с жълти ленти по вратите. Дем., 2001, бр. 63, 17.