ЖЍДОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от жид; еврейски. Тия къщи бяха част от жидовското село, в което живееха купци и златари евреи. Ст. Загорчинов, ДП, 264. И никой не наричаше нито него, нито синовете му с християнските им имена, нито с дадените им от царя болярски чинове. Всеки ги зовеше с жидовските. Ем. Станев, А, 38. Де се е, мале, чуло, видяло / цар да залиби пуста еврейка? / Саро ле, Саро, жидовско чедо. Ив. Вазов, Съч. III, 141.