ЖИЗНЕЛЮБЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на жизнелюбив. А той беше роден за песни, малко ли пъти е прояснявал челата ни със своята веселост и е фърлял въз нас една атмосфера от жизнелюбивост и успокояваще доверие в света и в доброто! Ив. Вазов, Съч. ХI, 52.