ЖИЗНЕЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Любов към живота. Пенчо Славейков възпява, следвайки Ибсен, Киркегор и други писатели и мислители, и извисяващата роля на страданието, и жизнелюбието на силните духом. Ст. Каролев, ПП, 10. В цикъла „Жив съм“ Ханчев разкрива огромното жизнелюбие на съвременния човек. Лит. ХI кл, 1964, 309. Къде ще идем най-напред? В старата черква „Св. Богородица“ да пипне с трепетни пръсти потъмнелия иконостас и под тях да избухне като пламък жизнелюбието на незнайния древен майстор. Н. Тихолов, ДКД, 216.