ЖИЗНЕОПИСА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Остар. Книж. Прил. от жизнеописание; животописен. Приема се, че в жизнеописателния разказ се сливат обективните характеристики на живота на разказващия и субективните значения, които е склонен да придава на собствения си опит. Й. Павлова, ЩП, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)