ЖИЗНЕРА̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Жизнерадостен. В хора от бодри гласове, които проечаха над възмогващия се пролетариат, се примесиха жизнерадите песни на младите пролетарски поети. Г. Бакалов, Избр. пр, 433. И ето ти Шекспир под сиянието на пролетното слънце, в хор от горски самодиви сред веселия пир на жизнеради, пълни с опиянение от живота хора. Р, 1927, бр. 248-249, 2.