ЖИЗНЕРА̀ДОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е изпълнен с жизнерадост, изпитва радост, бодрост, доволство от живота. Очите ѝ светеха, снагата ѝ не чувстваше тежестта на дрехите, жизнерадостна като овошките, пияна от слънцето като пчелите, които бръмчаха около цвета на ябълките. Й. Йовков, СЛ, 59. Цели четиридесет години тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, жизнерадостна. Елин Пелин, Съч. III, 12. Още от онова време го [Ал. Божинов] зная жизнерадостен, духовит шегобиец, енергичен, смел – истинско въплощение на чистосърдечен смях и незлобива шега. ХудК, 1928-1929, кн. 9-10, 79. ● За сърце, душа. Лилиев обичаше младите, защото сам носеше винаги младо, бодро и жизнерадостно сърце. А. Каралийчев, С, 228. Жизнерадостният дух и мъжествената воля на Гина Кунчева подхранват същите качества и у сина. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. // За характер, темперамент, настроение – който се отличава с жизнерадост. Като се има предвид, че всички столетници са прекарвали по-голяма част от времето си на чист и свеж въздух всред природата и са били хора с весел, жизнерадостен нрав, още по-ясно става от какво голямо значение е за съвременната жена да си изгради навик за по-близък контакт с природата. П. Чолчева и др., КВД, 289.
2. Който изразява, излъчва, показва жизнерадост. Впечатленията на Морс от местността и хората били най-добри. Зелените градини и ливади и снежният Пирин над тях му напомнили планинските долини в родината му. Жените и мъжете имали „здрав и жизнерадостен поглед“, от който личел „независим дух“. ИИИ, 1964, т. 14-15, 54. Той се смееше искрено при най-малкия повод и заразяваше другите със своя жизнерадостен смях, а обичаше и да се шегува. Т. Влайков, ЛРУ, Х.
3. Прен. Който е изпълнен с бодро настроение, ведра атмосфера, жизнерадост. Все тъй весел и величествен, все тъй жизнерадостен и шумен бе Париж. – Големият, Всемирният Град се събуждаше от неспокойния си сън. К, 1920, бр. 5, 4. Жизнерадостен празник. Жизнерадостен сезон.
4. Прен. Който предизвиква, създава радостно настроение, жизнерадост. Повествованието, понякога малко наивно, блика от живот. То е живописно, ефектно, пропито на места с жизнерадостен хумор. Ст. Каролев, ДБГК, 86.