ЖИЗНЕРА̀ДОСТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Жизнерадост. Прекрасните гори, паркове и жизнерадостност на това място го задържаха неодолимо. Ив. Вазов, Съч. IХ, 71. Смущава ни неговата невъздържаност, жизнерадостност, която, както всякой яд, вземан в големи дози, действа разрушително. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 258.