ЖИЗНЕУСТÒЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е устойчив, издръжлив на тежки природни или жизнени условия, на изпитанията на живота. Изглежда, че от гледна точка на природата именно хората, способни да напълняват, са по-жизнеустойчиви, по-пригодени да оцеляват. НТМ, 1979, кн. 11, 53. Жизнеустойчив организъм. Износване на жизнеустойчив плод. ● Обр. Въпросът дори не е в естеството на самото „тайнство“, а в смисъла на християнството, който се оказа по-жизнеустойчив от този на всички други съществуващи в Средиземноморието култове. К, 1991, кн. 6, 27.