ЖИЗНЕУТВЪРЖДА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който утвърждава живота, в който има оптимизъм, бодрост, вяра в бъдещето. Изкуството трябва да бъде жизнеутвърждаващо. Р. Ралин, НН, 202. Нима стихотворението не покорява със своята нежност и чистота, не внушава ли усещане за нещо светло, жизнеутвърждаващо, благородно? Г. Марков и др., ОЛ, 130. Поезията на Фурнаджиев е била винаги по същината си жизнеутвърждаваща, оптимистична. Г. Цанев, НФ, 132.