ЖЍЛА ж. 1. Разг. Сухожилие. Краката ни се подгъваха, сякаш че ставите и жилите на коленете ни бяха скъсани, та не мòжаха да държат снагата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 151. Ръцете му, които в този миг бяха засукани с разпокъсаните ръкави, представяха две клечки; и кокалите му дори бяха се обърнали вече на жили, види се от тежката и дълготрайна работа. М. Георгиев, Избр. разк., 153. Страх да го събере човек, като гледаше тоя народ, струпан около желязото, изпънал мускули и жили, заизвивал големите чукове. Й. Радичков, СР, 144. Ния веднага усети, че тоя път ръката на мъжа ѝ не беше мушната под врата ѝ, тя не усещаше топлината на твърдите мъжки мускули, жили и кости край рамената си. Д. Талев, ПК, 214.
2. Стесн. Остар. и диал. Животинско сухожилие, обикн. от вол или бивол, което се използва като бич. Разлютеният ага препускаше с другарите си по селските улици и по пътищата, налиташе на людете да ги прегази, биеше ги с волска жила. Д. Талев, ПК, 530. Никой не дойде да разговаря с арестуваните. Само им нанесоха побой. Няколко вечери поред. Жестоко безмилостно, с бичове, с пясъчни торби, с волски жили и ритници. В. Геновска, СГ, 503. Дори когато пиеше, той не се отделяше от дългия, усукан от биволски жили камшик. Д. Кисьов, Щ, 122. „Преброй добре – рече му – парчетата на чибука ми (като пръстян, той бе ся строшил на много дребни парчета), защото тъкмо толкози на брой удари ще ти дам с бича.“ И като са приближи до стената, той откачи жилата. Н. Михайловски, ПА (превод), 59.
3. Диал. Струна от животинско сухожилие, при някои музикални инструменти. Дрънкаха големи китари с жили от зебра. Н. Райнов, ВДБ, 62-63.
4. Остар. Животинско сухожилие, използвано при шиене вместо конец и под. Ескимосите много ся ползуват от морското теле. То им доставя месо за храна, жили за конци и върви за риболовство. ИЗ 1874-1881, 126. Тие диваци са хранят изключително с риба; а облачат са в тюленови кожи, които зашиват с различни жили. Знан., 1875, бр. 1, 5.
5. Минер. Продълговата ивица от минерал, руда и др. Както интрузивните, така и вулканските скали под форма на жили могат да запълнят пукнатините в други скали. Р. Христофоров и др., Г, 25. Златото се среща в природата свободно и рядко съединено. Най-много се среща пръснато в кварцовите скали във вид на зърна и жили. Хим. IХ кл, 1950, 111. Коминът, тази вертикална дупка нагоре в скалата, беше в обикновена сиворъждива скала, насечена тук-там от бели жили чист кварц, като че ли надраскана с тебешир. В. Ченков, ЗХ, 21. Златна жила.
6. Диал. Разклонение на корен на растение, обикн. дърво; жилка. Вълчицата се успокои. Тя отпусна опашка, наведе глава и като душеше влажната още земя, заобиколи огромното дъбово стебло и спря между две жили, откъм слънчевата страна. Г. Райчев, В, 5. Напусна скривалището си едва в неделя. Тръгна към края на селото. Задъха се от умора, спря до дънера на стара черница, поседна на дебелата ѝ жила. К. Петканов, Х, 179. „Щуки. Премятат се. Рибата играе“ – съобрази вече в просъница Въкрил, сви коленете си и намести удобно глава върху дебела, изпъкнала над земята върбова жила. Г. Караславов, ОХ IV, 136.
7. Диал. Надебеление в листо на растение във вид на нишка; жилка. Протегни ръка и откъсни малкото листче. Приближи го до очите си. Виждаш ли многочислените жили, по които се разнасят хранителните сокове. Д. Лазаров, ОЛЕП, 4-5.
8. Остар. и диал. Кръвоносен съд. Сърцето му туптеше от страх, той чуваше да бият жилите от двете страни на врата му, но като измина повече от един километър, се поуспокои. Кр. Григоров, И, 116. Дончо имаше голяма синя жила на челото си. А. Каралийчев, НЗ, 25. Докторът прегледа Петка: пипà му жилата на ръката, тропà му и слуша му на гърдите. Т. Влайков, БСК I, 502. Артерии са жили, които излизат из сърцето, като два чепа. Д. Мутев, ЕИ, 12. В тъги, в неволи младост минува, / кръвта се ядно в жили волнува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26.
9. Остар. Нерв. От мозъка, като от голяма средина по всичкото тяло, са простират бели конци, които са казват жили. С тях чувствуваме и управляваме движението на тялото. К. Кесаров, ЧНУ, 38. Оръдие за осязанието общо служи всичкото лице на тялото, а особено дланите и краищата на пръстието, зачтото в тия части ся събират много чувствени жили. Й. Груев, КЛ (превод), 9.
10. Остар. Струя, обикн. от вода. На по-голяма дупка на какъв да е съд налягането от въздуха извън не може да удържи вода да не изтече, зачтото водната жила, като е дебела, разделява ся, а от друга страна въздухът пробива в съда. Н. Геров, ИФ, 164. За да могат да изменяват накъдето щат посоката на водната жила, както това е потребно при гасението на огъня, към отвърстие прикрепяват кожен ръкав, който лесно може да ся изкривява към сяка страна. И. Гюзелев, РФ, 144. Водата първен развесели ливадите и нивите, а после пропие в земята. В земята тя се събира капка по капка на малки жили. Д. Манчев, БЕ II, 97.
◊ Давам жили някому. Диал. Насърчавам, ободрявам някого (Н. Геров, РБЯ). Кръвта (кръвчицата) ми замръзва / замръзне (застива / застине, се смразява / се смрази, се смръзва / се смръзне) в жилите. Разг. Обхваща ме силен страх, ужас от нещо; силно се изплашвам. Мина време и Рамзина с ужас разбра, че напразно се залъгва – на два пъти бе носила, знаеше... Помисли за баба Рукиа. Кръвта ѝ се смрази в жилите – две жени бяха умрели от ръцете ѝ. Но пък чуваше, че на други бе помогнала. Б. Несторов, АР, 216. А по-плашливите помислили, че Чапаев е вече убит. Решават и трима-четирма пришпорват конете си и тръгват да го търсят. Превалили първото хълмче и кръвта се смразила в жилите им. Д. Добревски, БКП, 82. Нямам вече у жилите мъзга. Диал. Не съм вече млад; остарях.