РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЖЍЛАВЕЦ¹, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Живовляк, жиловляк. Изриват малка дупка. След това в дупката засаждат жилавец. СбНУ XLII, 145.

ЖЍЛАВЕЦ², мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Желвак¹, живак², белтак.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЖЍЛАВЕЦ³, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Месото и кожичката около ноктите на човек; живец².

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

Източник: Речник на българския език (онлайн)