ЖИЛАВЍКА1 ж. Диал. Дребен храст с жълти цветове, разновидност на жълтугата. През кръста то [момичето] бива запасано с опас от растенията жилавика („за якост“) и енювче („за здраве“), а на главата си носи венец от същите. СпБАН, 1912, кн. 4, 83.
ЖИЛАВЍКА2 ж. Диал. Жилавина, якост. Жилавика в Бургаско значи якост. СбНУ IX, 629.